Стратегията на Експат за развитие на българския капиталов пазар

23.01.2018

Експат Асет Мениджмънт е управляващото дружество на борсово търгувания индексен фонд върху SOFIX – първият български инструмент, регистриран за търговия на борсата във Франкфурт. Освен Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF, компанията създаде още 10 борсово търгувани фонда, пасивно следващи движението на основни индекси на акции от страните от ЦИЕ.

Представяме ви позицията на Никола Янков, управляващ партньор в Експат Капитал и председател на Съвета на директорите на Експат Асет Мениджмънт, и на Експат по отношение на развитието на капиталовия пазар у нас, публикувана и в Investor.bg:

 

Въпреки че ние не участваме във формата, наречен Съвет за развитие на капиталовия пазар, бизнес целите на Експат съвпадат с и разчитат на хипотезата за динамично развитие на българския небанков финансов сектор. Стратегическите цели в това направление според нас би трябвало да са:

  • Привличане на бизнес от небанковия финансов сектор на ЕС и ЕИП към България, включително с прехвърляне на водещо технологично и управленско ноу-хау и практики в небанковия финансов сектор на България
  • Привличане на съществени чужди инвестиции в българската икономика през българския капиталов пазар
  • Интегриране на България в общия капиталов пазар и в банковия съюз на ЕС

Постигането на тези цели според нас би имало следните ефекти:

  • Създаване на съществен брой работни места в България за висококвалифицирани служители в небанковия финансов сектор
  • Повече приходи за бюджета и регулатора от такси, данъци, осигуровки и т.н.
  • Осигуряване на по-лесен достъп до финансиране чрез капиталовите пазари (от чужди инвеститори) за местни емитенти, по-лесно и евтино финансиране за всички, вкл. и за държавата
  • Вдигане на престижа на страната сред международната инвеститорска и финансова общност като цяло, постепенно превръщане на страната в международен център за фондова индустрия и привличане на съществени за размера на БВП на България капитали в инвестиционни продукти, регистрирани, регулирани и управлявани от България
  • По-лесно и политически приемливо за партньорите на страната влизане на България в Еврозоната, ОИСР и FATF.

За да се постигнат тези цели, според нас трябва да бъдат предприети някои конкретни мерки. Нито една от тях не изисква сериозна промяна на нормативната уредба, защото България вече има всички необходими регулации на Европейско ниво.

Част от тези мерки включват стратегическа приватизация на БФБ – София и Централен Депозитар. Държавният статут на тези фирми ограничава гъвкавостта им. Няма никаква причина те да са държавни, няма и такава практика в страните с развити капиталови пазари.

Стратегическа приватизация на БФБ (интегрирането й в международни борсови групи като Deutsche Boerse Group, NYSE-OMX, Euronext, LSE Group, или дори в регионални лидери като борсите във Виена или Варшава) би променило качествено нашия пазар, би дало достъп на чуждите брокери до него и би осигурило по-лесен достъп на българските емитенти за крослистинг на чуждите пазари.

Централен Депозитар може да засили работата по откриване на директни кореспондентски отношения с големите международни депозитарни организации като Euroclear, Clearstream, DTCC, SIX SIS и други, което би направило възможно предлагането (трансфера) на български финансови продукти на чужди пазари и би спомогнало за развитието на фондовата ни индустрия. Членството на ЦД в системата Target II Securities на ЕЦБ за DVP сетълмент на европейски ценни книжа и на операции в евро също е важна задължителна стъпка в тази посока.

Що се отнася до регулатора, смятаме, че подходящи приоритети биха били следните мерки:

  • Добре ще е да се изготвят и публикуват стандартизирани процедури и документи пакети за лицензиране на продукти (фондове) – ръководства и препоръки (guidelines), правила (rules), шаблони (templates) – каквато практика съществува в регулаторите от държавите с развити капиталови пазари. В Люксембург и в Ирландия, например, фондов лиценз може да бъде получен за 2 седмици, защото за документите им (проспекти, правила и т.н.) могат да се ползват предварително одобрени и публикувани от регулаторите шаблони или подробни инструкции. Това гарантира равнопоставеност между участниците на пазара, бързина и ниски разходи за лицензиране. Както и ниски разходи за обработка на апликациите от страна на регулатора.
  • Добре е да се въведе национално изискване за документация на английски език (поне за т.н. Документ с ключова информация за инвеститорите – KIID) за българските финансови продукти, за да могат да се познават от чужди инвеститори.
  • Добре е да се въведе като национално изискване задължителна застраховка професионална отговорност за инвестиционни посредници и управляващи дружества в България и тя да е за доста големи лимити. Това ще направи българските финансови компании по-приемливи като партньори за западните им колеги и ще спомогне за отваряне на пазара навън.
  • Необходими са спешни мерки на политическо ниво за членство на България във FATF. Нечленуването там води до това българските финансови компании (банки и небанкови финансови институции) да бъдат подлагани на т.н. разширени проверки (extended due diligence), а в повечето случаи и да получават директен отказ от откриване на сметки или отношения с по-сериозните чужди банки, инвестиционни посредници, депозитари и борси.
  • Като част от усилията да се превърне България в международен фондов център, трябва да се промени леко законът за АДСИЦ, така че да се позволи на тези български публични фондове да инвестират в имоти в ЕС и във вземания на контрагенти от ЕС. Тогава няма да има пречка лицензиран фонд в София (който се търгува на БФБ), да е с фокус инвестиции в имоти в Германия или Франция, например. С нулеви корпоративни данъци, нулев данък върху капиталовата печалба от търговия с акциите и ниски разходи за администрация. Така ще накараме чуждите инвеститори да си направят фондовете тук, а не в Люксембург.

В сферата на частния сектор трябва силно да се насърчи развитието на местни депозитарни (попечителски) услуги. Без тях не може да има сериозна местна фондова индустрия от международно значение, защото според европейските регулации депозитарят на фонда трябва да е в юрисдикцията на самия фонд (в случая България). В момента много малко банки в България (и нула инвестиционни посредници) предлагат качествени депозитарни услуги. Основно поради липса на ноу-хау, технология и най-вече поради изолираността на страната от международните финансови пазари. Местните депозитари имат силно ограничени възможности да държат чужди ценни книжа, защото по правило нямат директни сметки в големите международни депозитари като Euroclear, Clearstream, DTCC & SIX SIS. Създаването на добър депозитарен сектор в България би привлякло и други асет мениджъри от ЕС да се паспортизират тук и да регистрират и лицензират своите фондове в София, както го правят в момента в Люксембург и Ирландия. Само че там вече стана доста скъпо, а България е low-cost дестинация с ниски разходи, ниски данъци и по-ниски регулаторни прагове (задължителни минимални суми за начален капитал) за организиране на фондове и добро ниво на човешки ресурси във финансовия сектор, така че можем да се наместим в тази високотехнологична и престижна ниша.

Трябва и активно да се насърчава паспортизирането за предлагане в ЕС на български финансови продукти, включително чрез финансово подпомагане на маркетинговите усилия в тази посока. Размерът на българските управляващи дружества не би им позволил да развият сериозни информационни кампании в чужбина в момента без външна подкрепа. Затова, разбира се, първо трябва да има работеща инфраструктура за трансграничен сетълмент.

Не на последно място трябва да се вдигне сериозно технологичното ниво и качеството на процесите в българските управляващи дружества и инвестиционни посредници. Това значи ползване на информационни системи за информация и търговия в реално време като Bloomberg, членство в SWIFT, възможности за генериране на клиентски сметки в IBAN формат и други неща, които са широко разпространени и задължителни в страните с развити капиталови пазари. В лицензионния процес е предвидено регулаторът да преценява дали съответното поднадзорно лице има необходимата ресурсна обезпеченост от гледна точка на инфраструктура и информационни системи, но реално към момента това е по-скоро обща формулировка, зад която не стои нищо конкретно. А би трябвало. Но в същото време разходите, свързани със закупуването и поддържането на тези системи са доста големи и в много случаи непосилни за размера и резултатите на повечето управляващи дружества и инвестиционни посредници в България.

Държавата може да насърчи тези процеси, като насочи част от фондовете по европейски програми към подпомагане на такива дейности. Доставчиците на подобни услуги не печелят много (или изобщо) от тях в момента, мнозина намалиха или закриха попечителските си отдели през последните години, а в сектора на управляващите дружества и инвестиционните посредници се наблюдава връщане на лицензи Съществуването на добри попечителски услуги в България е задължително, ако изобщо искаме да развиваме финансовия сектор, както и съществуването на качествени асет мениджъри и конкурентноспособни посредници, така че това би следвало да е национален приоритет.

Общият ефект от тези мерки би бил международен престиж за българския финансов паспорт (лиценз). Това би направило българската регулационна юрисдикция атрактивна за чужди финансови институции, особено за такива от ЕС, но също защо не от Азия и САЩ. Също както Люксембург, Ирландия и Великобритания са желани юрисдикции, чиито лицензи са добре приети навсякъде по света и улесняват дистрибуцията и търговския успех на финансовите продукти, регистрирани там.

Съзнаваме, че много от тези теми може би звучат чуждо или абстрактно за широката публика и дори за голяма част от политическия елит на страната. Затова сме благодарни на Инвестор за възможността да представим нашата позиция, като фирма – специализирана в този бранш и сблъскала са не практика с почти всички „стени“ и „тесни места“ на системата. Подобно на недвижим имот с „голям потенциал“, за да се развие капиталовият пазар и изобщо небанковият финансов сектор на държавата, първо трябва да се изградят пътища, комуникационна и енергийна инфраструктура до него. В момента България – 10 години след членството си в Европейския съюз – е все още изключително изолирана от международните и дори от европейските финансови пазари. Нито един български финансов инструмент – с изключение на индексния фонд на Експат върху SOFIX, не се приема за сетълмент в нито един международен депозитар. И това не е заради клишетата „липсващи качествени емитенти“ или „недобро корпоративно управление“ (въпреки че и тези неща имат голямо значение), а най-вече защото липсват необходимите връзки, инфраструктурата по която да вървят капиталовите потоци към и от страната, и договорните отношения със стратегически партньори, които да осигуряват достъп до пазара на инвеститори от цял свят. Румънски ценни книжа за над 5 милиарда евро се държат от клиенти на Euroclear по света, и още толкова от клиенти на Clearstream. При държави като Унгария, Полша и Чехия тези цифри са много по-големи. Дори още 20 нови български фирми да се качат на БФБ тази година, това според нас няма да промени нищо. Отделен в въпросът дали малките разходи за изработка на проспект (които в момента държавата е обявила, че ще спонсорира), са всъщност препятствието, спиращо български форми да стават публични дружества. Или това е по-скоро липсата на перспектива за достъп до реален капиталов ресурс за българския бизнес през борсата ни, което пък се дължи на липсата на достъп за чужди участници там.

Това, което ние от Експат можем да направим и правим от две години, е да инвестираме в създаването на инфраструктурни продукти, каквито са индексните борсово търгувани фондове. И да проправяме пътя за трансграничен сетълмент и регистрация за публично предлагане и борсова търговия на тези продукти в чужбина. Тези инструменти – и по-конкретно фондът на Експат върху SOFIX – имат за цел да улеснят достъпа на чужди инвеститори до българската борса и да преодолеят техническата й изолираност от световните финансови пазари. Допълнителната регистрация за търговия на големи чужди борси – като Франкфурт и Лондон – е задължителен елемент от тяхното пълноценно функциониране, който дава лесен, бърз и евтин достъп на целия свят до българския капиталов пазар.

В този смисъл борсово търгуваният фонд върху SOFIX е по-скоро част от инфраструктурата на пазара, а не просто един от многото инвестиционни продукти, предлагани тук. Интересът към този фонд в чужбина (а и в България) е функция не само на нашите маркетингови усилия, а е и добър индикатор за интереса на международните инвеститори към България като цяло. Планирали сме да засилим кампанията за популяризиране на борсово търгуваните ни фондове, след като качим всичките активни към момента 11 фонда на борсата във Франкфурт, за да може те на практика да бъдат търгувани там при реален интерес. Надяваме се това да стане до края на първото тримесечие на 2018 г.

Експат планира и още няколко индексни пасивни борсово търгувани фонда, които да се появят на пазара през второто тримесечие на тази година – те ще следят индексите на Латвия, Литва, Естония, Украйна и Дания. За всички тези държави това ще са единствените борсово търгувани продукти в света, чрез които може лесно да се заеме диверсифицирана и ликвидна експозиция към техните капиталови пазари. Всички тези фондове ще се търгуват на БФБ – София и в чужбина. Считаме, че те ще са успешни в търговско отношение и се надяваме да са популярни както сред институционалните инвеститори, така и сред масовите участници на пазарите в България и чужбина.

Нашата роля е да конструираме добри продукти, които да са полезни сами по себе си. Активността при търговията на всеки един от тях е вече по-скоро въпрос на собствена преценка от страна на всеки инвеститор – дали според него съответният пазар ще се покачи или не, дали това се вписва добре в стратегията му за диверсификация на риска или за хеджиране на други открити позиции, дали има свободни лимити за такъв тип риск и т.н. Борсово търгуваните фондове са вече безспорно най-разпространеният начин за заемане на позиция към даден пазар, а корелацията на индексите и на отделните по-големи и по-ликвидни позиции във всеки един пазар е много голяма, така че за много инвеститори е по-удобно (по-лесно, по-бързо и по-евтино) да се заложи на индексен фонд, вместо да се изразходват ценни вътрешни ресурси за детайлен анализ на конкретни емитенти в дадена юрисдикция. Важно е да се отбележи също, че индексните фондове на Експат имат отворен първичен пазар за институционални инвеститори, което гарантира ликвидност в големи обеми за тях във всеки един момент, без това да се отразява на цената.

Причините да изберем страните от Централна и Източна Европа за първите ни индексни борсово търгувани фондове са две – 1) липсата на аналогични продукти в международен план за тези пазари и 2) тяхната относителна подцененост (или изоставане) спрямо движенията на развитите пазари за последното десетилетие след кризата от 2008 г. Очакваме продуктите ни да станат значителни по големина в средносрочен план, като по-динамичен ръст на активите очакваме след листинга във Франкфурт на всички фондове и след засилена информационна кампания в чужди медии, каквато още не сме правили.

Удовлетворени сме от интереса в първия ден на търговия на новите 4 фонда върху Полша, Чехия, Румъния и Гърция. Това показва, че все пак в България има достатъчно активни участници на пазара, които следят новините и търсят диверсификация на портфейлите си с риск извън българския пазар. Това е и правилен подход според нас, тъй като всеки български инвеститор има достатъчно активи (риск) в България и се нуждае от диверсификация с експозиции извън страната. А ако те са в подценени пазари и под формата на ликвидни борсово търгувани индексни фондове – още по-добре. При всички положения за българските инвеститори е по-лесно, по-евтино и по-бързо да си купят търгувания на БФБ – София индексен фонд върху чешкия индекс, например, вместо да избират отделни позиции на Пражката борса, да търсят начин за достъп до брокер, който може да търгува там (със съществени комисиони по веригата), да държат тези акции неизвестно къде и при какви такси и да се разплащат в чешки крони при входа и изхода от позицията.

Въпреки големите начални инвестиции при разработването на тези нови продукти и пазари, ние сме убедени, че без излизане извън България българският финансов сектор няма особена перспектива. Затова разчитаме визията ни да бъде споделена от представителите на държавата в лицето на финансовите регулатори и на правителството. Имаме нужда от тяхната активна подкрепа и понякога дори намеса при откриване на нови отношения с големи външни партньори, при защита от дискриминационно отношение на национален признак и при популяризиране на българския фондов сектор и капиталов пазар като цяло извън страната.

Достъпът до пазарите на другите европейски държави би осмислил членството на България в Европейския съюз и би донесъл реални ползи и перспективи, що се отнася до небанковия финансов сектор на страната. Но в една силно регулирана среда – каквато са финансовите услуги – и с добре установени отдавна големи доминиращи участници на повечето европейски пазари в този сектор, подкрепата на българската държава ще е не просто добре дошла – тя може да се окаже от решаващо значение за относително малките български компании, каквито са на практика всички от този сектор към момента.

България има добър микс от подходяща регулационна среда, ниски данъци, ниски разходи, добре обучени професионалисти във финансовата сфера и законово гарантиран достъп до пазарите на страните от ЕС. Шансовете да се превърнем във фондов център от международно значение са налице. Трябва ни малко подкрепа на политическо ниво, за да превърнем тези шансове от визия в реалност. Ние от Експат ще дадем своя принос в това направление.